Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2010 21:54 - ГМО в Русия и по света
Автор: moutafova Категория: Регионални   
Прочетен: 1473 Коментари: 0 Гласове:
1



За положението на ГМО в Русия и света

 

И. В. Ермакова, доктор на биологическите науки, експерт на комитета НАТО-Русия за сигурността на хранителните вериги, член на Асоциацията на околната среда на ООН за жените

 

Русия пое пътя на пазарната икономика, в която бизнесът играе основната роля. За съжаление, безскрупулни бизнесмени често пробутват за получаване на печалба некачествени стоки. Това е особено опасно при пробутване на продукти, базирани на използването на нови слабо проучени технологии. За да се избегнат грешки, е необходим строг контрол на производство и дистрибуция на стоки на държавно ниво. Липсата на контрол може да доведе до сериозни грешки и тежки последствия, както се случи при прилагането на ГМО в храната. Мащабното разпространение в Русия на ГМО, рискът от които е доказан от учени по целия свят, може да доведе до стерилитет, увеличаването на ракови заболявания, генетични аномалии и алергични реакции, повишена смъртност на хора и животни, драстично намаляване на биологичното разнообразие и деградацията на околната среда. Получаването на ГМО е свързано с "вграждането" на чужд ген в ДНК на други растения или животни (произвежда се транспортировката на гена, т.е. трансгенезация) с цел да се променят свойствата или параметрите на последните (Кузнецов и Куликов, 2005), например, получаване на растения, устойчиви на замръзване, или към насекоми, или на пестициди и др. В резултат на такава модификация става изкуственото въвеждането на нови гени в генома на организма, т.е. в този апарат, от който зависи структурата на самия организъм и на следващите му поколения.

 

Положението с ГМО в света.

 

Първите трансгенни продукти са разработени от американската бивша военна компания "Монсанто" в края на 80-те години на ХХ век. От 1996 г. насам общата площ на посевните площи с трансгенни култури е нараснала 50 пъти и през 2005 г. достигна 90 милиона хектара (17% от общата площ). Най-голям е броят на посевните площите в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина и Китай. При това 96% от всички обработваеми земи принадлежат на Съединените щати. В света е разрешено да се произвеждат повече от 100 линии на ГМ растения.

 

За непредвидимостта на ГМ организмите и техните опасности предупреждаваха учените от много страни. Още през 2000 г. беше публикувано Световното заявление на учените за опасностите от генното инженерство (World Scientists Statement …, 2000), а след това и Отвореното писмо на учените до правителствата на всички държави за мораториум върху разпространението на ГМО, който е бил подписан от 828 учени от 84 страни (Open letter …, 2000). Експериментални проучвания показаха, патологични промени в органите на животни и тяхното потомство при добавяне на различни ГМ култури в тяхната храна. Например, британските изследователи показаха опасността от ГМ картофи за животните (Pusztai, 1998, Ewen, Pusztai, 1999), италианските им колеги – от ГМ соя (Малатеста и др., 2002, 2003), австралийските учени – от ГМ грах (Прескот и др ., 2005), и френските – от ГМ царевица (Seralini и др., 2007). Учените успяха да публикуват тези работи, но много повече проучвания остават непубликувани до днес. Докладвано е, че ГМ царевица, като допълнение към храната на лабораторните животни довежда до 100% смъртност на тяхното потомство. Но тези данни много бързо бяха «закрити». Главно, това се дължи на факта, че за фирмите-производители не е печелившо публикуването на отрицателни резултати. Според данните, публикувани в приложението Higher Education към британския вестник "Таймс", от 500 учени, работещи в областта на биотехнологичната индустрия във Великобритания, 30% от тях съобщават, че били принудени да сменят данните на резултатите си по поискване на спонсорите. От тях, 17% са се съгласили да изкривят своите данни, за да покажат резултата, който е предпочитан от клиента, 10% са заявили, че са ги «помолили» за това, като ги заплашвали с лишаване от по-нататъшни договори, а 3% съобщили, че били принудени да направят промени, които правят невъзможна достоверността на откритата публикация (кн. «Зоны, свободные от ГМО», 2007). Когато земеделските производители купуват от фирмите ГМ семена, те се подписват, че нямат право да ги дават за изследване. Много често ГМ семена не покълват и земеделските производители са принудени отново и отново да ги купуват от производителите. Безплодието на семената доведе до масови самоубийства сред земеделските производители в Индия. На тях са им продавали смесени семена (както традиционни, така и ГМ). След две години те не могли да получат новата реколта: семена не покълвали, което и довело до самоубийства на земеделските производители). В резултат на кръстосано опрашване нормалните растения станали трансгенни и стерилни.

 

В опит да се защитят от ГМ културите, много държави са въвели маркировка на продукти с ГМО или са започнали да ги продават на много ниска цена, а някои страни са поели по пътя на пълното отхвърляне на ГМ-култури и ГМ-храни, чрез организирането на зона, свободна от ГМО (ЗСГМО). В момента са известни повече от 1300 зони в 35 страни, които са организирали ЗСГМО. Сред тях са представени почти всички европейски страни. Съвсем отскоро, в Европейския съюз беше публикуван доклад (Who Benefits from GM crops? An analysis of the global performance of genetically modified (GM) crops 1996-2006), в който бе отбелязано, че трансгенните култури за десетилетие не са допринесли каквито и да било ползи: те не са увеличили печалбата на фермерите в повечето страни по света, не са подобрили качеството на потребителските стоки и не са спасили никого от глад. Употребата на ГМ култури, само е увеличило обема на използването на хербициди и пестициди, а не е намалило тяхната употреба, както е било обещано от биотехнологичните корпорации. Те не са допринесли за подобряването на околната среда, а обратно – оказали са крайно негативно влияние върху природата, което е довело до намаляване на биоразнообразието. И самите ГМ растения са крайно нестабилни по редица характеристики и могат да оказват негативно въздействие върху здравето на хората и животните.

 

Интересно е, че няколко щата в САЩ, държавата, която е лидер в производството на ГМ култури започнаха да се съпротивляват на отглеждането на ГМ култури и на разпространението на ГМ семена. Невероятно е, че сред тези щати е и Мисури, в който се намира главният офис на биотехнологичния гигант "Монсанто". Напоследък в САЩ започна активна съпротива на най-високо ниво срещу ГМ култури. По този начин Министерството на земеделието на САЩ забрани отглеждането на ГМ сортове ориз. При това вече посятият ориз по решението на Министерството трябваше да бъде напълно унищожен. Правителството на САЩ през 2008 г. прие решение значително да увеличат разходите по програми за контрол на качеството и безопасността на храните. Отскоро със съдебното решение е била забранена и трансгенната трева за голф и тревни площи. Всяка година по света се провежда всемирна акция на протест срещу използването на ГМО. През 2007 г. тя започна на 24 март и продължи един месец. В Полша, в гр. Льоб от 24 март се проведе десетдневна гладна стачка. Исканията на стачкуващите – въведение на мораториум на ГМО в ЕС, премахването на патентоването на гени. С призива за въведение на мораториум върху ГМО също така се включиха участници в Париж чрез 16-дневна гладна стачка. В Румъния представителите на 14 общини се обърнаха към властите на ЕС с искане да предоставят на регионите законодателно право за определяне на зони, свободни от ГМО. На 29 март в Непал, Бангладеш, Индия, Пакистан, Шри Ланка, Малайзия, Камбоджа, Индонезия, Тайланд, Южна Корея, Китай, Япония и Филипините започна "Седмица срещу ГМ ориз."

 

В акции срещу ГМО участват стотици хиляди хора в десетки страни, включително организации на гражданското общество от 7 страни от ОНД.

 

Как стоят нещата с ГМО в Русия? На руския пазар ГМ продукция се е появила през 90-те години. В момента в Русия са разрешени 16 линии на ГМ култури (6 линии от царевица, 3 линии от соя, 3 линии от картофи, 2 линии на ориз, 2 линии от цвекло) и 5 вида микроорганизми. Като че ли разрешените сортове са малко, но те се добавят и към много продукти. ГМ съставки се срещат в хлебни изделия, месни и млечни продукти. Много от тях са в състава на детските храни, особено в тези за бебета. Най-разпространената добавка е ГМ соя, устойчива към хербицида раундап (линия 40.3.2).

 

Комисията на държавната екологична експертиза за оценка на безопасността на ГМ култури, която работи в рамките на закона на Руската Федерация "За екологическата експертиза", не е признала нито една от представените за утвърждаването линии за безопасна. Членовете на тази комисия са представители на трите основни руски академии: Академия на науките, Медицинска академия на науките и Академия на селскостопанските науки. В Русия отглеждането на ГМ култури е официално забранено, но внасянето на ГМ храни по някаква причина е разрешено. Сега в страната има много продукти, които съдържат ГМ съставки, но всички са без правилната маркировка, въпреки подписаното от Владимир Путин в края на 2005 година "Допълнение ..." към закона за защита на потребителите за задължителна маркировка на ГМ съставки. Проведената от Института по хранене РАМН проверка не отговаря на методическите указания за тестване на ГМО, подписани от Г. Г. Онищенко, а в някои случаи данните са били в пълно противоречие със заключенията. Така например, при експерименталните опити върху плъхове на американски сортове на ГМ картофи Рассет Бърбанк Институтът по хранене наблюдава у животните значителни морфологични промени в черния дроб, бъбреците, дебелото черво, нисък хемоглобин, повишаване на отделянето на урина; промяна на теглото на сърце и предстателна жлеза (биомедицинско ..., 1998) . В научната литература се публикуват статии за връзка между ГМ и онкологията. Възможно е нарастването през последните години в Русия на броя на раковите заболявания на стомашно-чревния тракт, особено дебелото черво (Медицинска информационна агенция, 2003), да е свързано с използването на ГМ продукти.

 

Влиянието на ГМ храни върху човека не е проучено, последствията са непредсказуеми. В нашата страна (Русия), по неизвестни причини, почти не се провеждат научни и клинични изследвания за влиянието на ГМО върху човека и животните. Опитите за провеждане на такива проучвания срещат огромна съпротива.

 

Проведеният от нас елементарен тест за влиянието на ГМ соя, устойчива към хербицида раундап (линия 40.3.2), върху поколението на лабораторни плъхове показва по-висока смъртност на плъховете от първо поколение, недоразвитост на оцелелите плъхове, патологични промени в органите и липсата на второ поколение (Ермакова, 2006, Ермакова, 2006, 2007).

 

Въпреки протестите от страна на потребителите Роспотребнадзор през 2008 г. отново регистрира четири ГМ култури (три разновидности на соя и един сорт царевица), на които срокът на валидност на сертификатите е изтекъл в края на 2007 година.

 

За щастие, има положително развитие, защото редица градове в Русия се обявиха за зони свободни от ГМО. От 1 април, в страната е въведено задължително етикетиране на продукти, съдържащи повече от 0,9% от ГМО в състава си. В Москва и други градове на Русия са организирани лаборатории за населението, за проверяване на семена и хранителни продукти за наличие на ГМ съставки.

 

Какво точно е ГМО? Както бе споменато по-горе, получаването на ГМО , е свързано с "вграждането" на чужди гени в генома на други растения или животни. Рискът от ГМО може да се дължи на няколко причини. Голямо значение има какви гени са вградени. В процеса на въвеждане на гена той може да мутира, т.е. да се измени или да окаже отрицателно въздействие върху генома на организма-гостоприемник. Като резултат от активността на вградените гени могат да се образуват неизвестни токсични протеини, които предизвикват токсично отравяне и алергични реакции при хората и животните. В допълнение, растенията могат да натрупат хербициди и пестициди, към които са устойчиви, а ние, употребявайки растението, ще абсорбираме токсични химикали. Особено внимание трябва да се обърне на самата технология на вграждането на гена, която е несъвършена и не гарантира безопасността на растенията, създадени с нейна помощ. Работата е в това, че за вграждането на гена се използват вируси, транспозони или плазмиди (пръстеновидни ДНК), които могат да проникнат в клетката на организма и след това да използват клетъчните й ресурси, за да създадат множество от своите копия или да проникнат в клетъчния геном (както и да "изскочат" извън от него) (World scientific statement…, 2000). В момента съществуват два най-разпространени начини за вграждане на гени. Първият – биобалистична пушка – обстрел на клетките със злато или волфрам с нанесените върху тях гени. При това не е известно, колко нови гена ще се образуват и в кое място на генома ще се вградят. Вторият – по-разпространен и по-опасен – въвеждането на гени с помощта на плазмиди (пръстеновидно ДНК) в почвената туморна бактерия. Немски учени са открили плазмиди и генетични вложки на ГМ храни не само в клетките на различни органи при възрастни животни, но също и в ембриони и новородени мишлета.

Огромните рискове за човешкото здраве, причинени от консумацията на "трансгенни" продукти, са посочени в работите на руските учени (Монастырский, 2004; Кузнецов и Куликов, 2005) и в «Мировом научном заявлении»( World Scientists Statement. Supplementary Information of the Hazards of Genetic Engineering Biotechnology), в Отвореното писмо от учените до правителствата на всички страни за опасностите от ГМО (Open letter…, 2000), както и в изследването на учените във Великобритания и Германия (Ho и Tappeser, 1997) – това е понижаване на имунитета и алергични реакции, водещи до смъртни случаи и онкологични заболявания, и т.н.

Някои учени предлагат трансгенизацията да се разглежда като «ускорена селекция». С помощта на селекцията могат да се получават хибриди само на родствено свързани организми, т.е. напр. кръстоска на различни сортове картофи може  да се получи, обаче хибриди на картоф с ябълка или на домат с риба не могат. В природата, с редки изключения, не са възможни кръстоски между различните видове и, още повече между класове на растения или животни. Ако все пак кръстосването се получи, потомството е безплодно, както напр. мулето от кръстосването на кон с магаре, или потомство от кръстосване на лъв и тигрица, тетрева и глухара, и т.н.. Безплодни се явяват и по-голямата част от трансгенните организми.

 

Достатъчно значителни промени са открити не само в самите ГМО, но и в организмите на тези, които ги поглъщат. Привържениците на ГМО, твърдят, че чуждеродните вложки напълно се разрушават в стомашно-чревния тракт на животните и хората. Въпреки това, според руските генетици "... храненето на организми един с друг може да бъде в основата на хоризонталния трансфер, тъй като е доказано, че ДНК не се смила до край и отделните молекули може да проникнат от червата в клетката и в ядрото, а след това да се интегрира в хромозома (Гвоздев, 2004, стр.70). Що се отнася до пръстени на плазмиди, то "пръстеновидната форма на ДНК го прави по-устойчива на разрушаване" (Янковски и Боринская, 2004, стр. 36). Така, плазмидите и ГМ вложките били открити в различни органи на животните и хората, използващи ГМО в храната. ГМ вложките били идентифицирани в слюнката и човешката чревна микрофлора (Mercer, 1999 г.; Coghlan, 2002), в кръвта и чревната микрофлора на мишки (Schubbert и др., 1994). Особено важно значение имат проучванията (Schubbert и др., 1998), които намерили чуждородните ГМ вложки в различни органи на плода и новородените мишки (червата, кръвта, сърцето, мозъка, черния дроб, далака, тестисите, кожата и т.н.) след добавяне в храната на бременни женски ДНК на бактериофаг M13 или плазмид, съдържащи гена на зеления флуоресцентен протеин (pEGFP-С1). Авторите правят заключение за опасността от ГМО не само за тези, които ги поглъщат, но също така и за тяхното потомство.

Продуктите, съдържащи ГМО, дават огромни печалби на производителите. Затова, че проверката за безопасността на ГМО и "трансгенните" продукти, се провежда главно със средствата на техните производители, то изследванията относно безопасността на ГМО са погрешни и необективни. Това е причината , че предупрежденията на някои учени "не са чути".

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заключение

 

Въпреки многобройните изследвания за опасностите от ГМО нараства броят на районите с трансгенни култури: пшеница, соя, царевица, памук, картофи, захарно цвекло, тютюн, домати и т.н. На този етап на развитието на биотехнологичните изследвания се констатира, че разпространението на ГМО се явява прекомерно мащабно и представлява реална заплаха за съществуването на живите организми на Земята. Всеки научен проблем трябва да извърви своя път на развитие, свързан с щателни изследвания и многобройни проверки. За непредвидимостта на действието на ГМО, многократно се е изказвал научният съветник на правителството на Норвегия, професор Tерие Траавик, който се занимава с генно инженерство повече от 20 години. Той заявява, че възможните опасности от ГМ структури са по-високи от тези на химическите съединения, тъй като те са напълно "непознати" за околната среда: те не се разграждат, а обратного се приемат от клетката, където могат безконтролно да се размножават и мутират. По негово мнение са необходими независими изследвания, които да не се извършват с корпоративни средства.

Използването на най-новите технологии, без ясното разбиране за последствията от техните действия може да доведе до най-трагичните последици. Мащабното разпространението на трансгенните организми и постепенното внедряване на чуждородния генетичен материал в клетките на растенията, животните и човека ще доведе до необратими патологични изменения в организмите на живите същества и тяхното изчезване. Във връзка с това възниква необходимостта за провеждане на задълбочени научни изследвания за влиянието на ГМО върху живите организми и тяхното потомство, както и разработването на безопасни за околната среда и живите организми биотехнологии. ГМО оказва негативно влияние не само върху човека, но и върху растенията, животните, полезните бактерии (бактерии в храносмилателния тракт, почвени бактерии, бактериите на гниене и т.н.), които водят до драстично намаляване на броя им и последващо изчезване. Към какво може да доведе това, не е трудно да се предположи – към бързото влошаване на околната среда и унищожаването на биосферата. Поради несъвършенството на технологиите на ГМО те представляват сериозна заплаха за човешкото здраве и живот. За да се защитят хората и околната среда от слабо проучените ГМ култури, трябва да се въведе задължително етикетиране на ГМ съставките в хранителните продукти, организиране на зони, свободни от ГМО, да се закупуват продукти от тези страни, в които не се отглеждат ГМкултури и не се произвеждат ГМ продукти, активно да се развива селско стопанство и производство, да се забрани използването и разпространението на вече одобрени ГМ култури, докато не е доказана и научно обоснована от учени по целия свят тяхната безопасност. Развитието на екологически чиста и безопасна продукция трябва да стане приоритно направление за Русия, което  е важно за опазването на нашия народ, природата и живота на планетата.

 

Литература


1. Зоны, свободны от ГМО. Под ред. В. Б. Копейкиной, 2007, 106с.

2. Кузнецов В. В., Куликов А. М. Генетически модифицированные риски и полученные из них продукты: реальные и потенциальные риски. Российский химический журнал, 2005. 69 (4). С.70-83.

3. Кузнецов В. В., Куликов А. М., Митрохин И. А. и Цыдендамбаев В. Д. «Генетически модифицированные организмы и биологическая безопасность». Экоинформ, №10, 2004.

4. Ермакова И. В. Генетически модифицированная соя приводит к снижению веса и увеличению смертности крысят первого поколения. Предварительные исследования. Экоинформ, № 1, 2006.

5. Медико-биологические исследования трансгенного картофеля, устойчивого к колорадскому жуку. Отчет Института питания РАМН. М: Институт питания РАМН. 1998, 63с.

6. Медико-биологическая оценка пищевой продукции, полученной из генетически модифицированных источников (МУК 2.3.2.970-00), подписанная Г. Г. Онищенко 1 июля 2000 г.

7. Монастырский О. А. Продовольственная безопасность России: вчера, сегодня, завтра. Экоинформ, № 4, 2004. 64с.
8. Чирков Ю.Г. Время химер. Большие генные игры. Москва. ИКЦ «Академкнига». 2002.

9. Coghlan A. GM crop DNA found in human gut bugs. NewScientist. 2002.

10.  Ermakova I. V. GM soybeans revisiting a controversial format//Nature Biotechnology, V. 25, N 12, 2007, pp 1351-1354.
11. Ermakova I. Influence of genetically modified soya on the birth-weight and survival of rat pups// Proceedings “Epigenetics, Transgenic Plants and Risk Assessment”, 2006, P.41-48.

12. Ewen S. W, Pusztai A. Effect of diets containing genetically modified potatoes expressing Galanthus nivalis lectin on rat small intestine. Lancet. 354 (9187), 1999.

13. Ho Mae-Wan and Tappeser Beatrix. Potential contributions of horizontal gene transfer to the transboundary movement of living modified organisms resulting from modern biotechnology. . In Transboundary Movement of Living Modified Organisms Resulting from Modern Biotechnology: Issues and Opportunities for Policy-Makers (K. J. Mulongoy, ed.) pp. 171-193, International Academy of the Environment, Switzerland.

14. Malatesta M., Biggiogera M., Manuali E., Rocchi M. B. L., Baldelli B., Gazzanelli G: Fine structural analyses of pancreatic acinar cell nuclei from mice fed on GM soybean. Eur. J. Histochem., 47, 2003. pp.385-388.

15. Malatesta M., Caporalony C., Gavaudan S., Rocchi M. B. L., Tiberi C., Gazzanelli G. Ultrastructural, morphometrical and immunocytochemical analysis of hepatocyte nuclei from mice fed on genetically modified soybean. Cell Struct. Funct., 27, 2002, pp.173-180.

16. Mercer, D. K., Scott, K. P., Bruce-Johnson, W. A., Glover, L. A. and Flint, H. J. Fate of free DNA and transformation of oral bacterium Streptococcus gordonii DL1 plasmid DNA in human saliva. Aplied and Environmental Microbiology 65. 1999. P.6-10.

17. Open Letter from World Scientists to All Governments Concerning Genetically Modified Organisms (GMOs), 2000.

18. Peer review vindicates scientist let go for "improper" warning about genetically modified food. In “naturalSCIENCE” Heron Publishing, Victoria, Canada. 1999.

19. Prescott, V. E., Campbell, P. M., Moore, A., Mattes, J., Rothenberg, M. E., Foster, P. S., Higgins, T. J. V. and Hogan, S. P. 2005. Transgenic expression of bean alpha-amylase inhibitor in peas results in altered structure and immunogenicity.  Journal of Agricultural and Food Chemistry 53: 9023-9030.

20. Pusztai A. Report of Project Coordinator on data produced at the Rowett Research Institute. SOAEFD flexible Fund Project RO 818. 22 October 1998.

21. Schubbert R., Lettmann C. and Doerfler W. Ingested foreign (phage M13) DNA survives transiently in the gastrointestinal tract and enters the blood stream of mice. Molecules, Genes and Genetics 242. 1994. P.495-504.

22. Schubbert R., Hohlweg U., Renz D. and Doerfler W. On the fate of orally ingested foreign DNA in mice: chromosomal association and placental transmission in the fetus. Molecules, Genes and Genetics 259. 1998. P.569-576.

23. Seralini G. E., Cellier D., Vendomois JS. New Analysis of a Rat Feeding Study with a Genetically Modified Maize Reveals Signs of Hepatorenal Toxicity// Arch. Environ. Contam. Toxicol, 2007.

24. Vecchio L., Cisterna B., Malatesta M., Martin T.E., Biggiogera B. Ultrastructural analysis of testes from mice fed on genetically modified soybean. Eur. J. Histochem., 48, 2003, 449-453.

25. World Scientists Statement. Supplementary Information of the Hazards of Genetic Engineering Biotechnology. Third World Network. 2000.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: moutafova
Категория: Хоби
Прочетен: 194472
Постинги: 59
Коментари: 65
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31