Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2012 11:33 - За прехода :: още ифо и едно предложение
Автор: moutafova Категория: Новини   
Прочетен: 2273 Коментари: 0 Гласове:
1



настоящата статия е продължение на материала, поместен ето тук: http://moutafova.blog.bg/hobi/2010/12/20/vibracionniiat-prehod.653955 (писан през м. ноември 2010 г.)

Още за вибрационния преход
(размисли към края на м. ноември 2012 г.)

 

Вибрационният преход – много се изписа и изговори за това и много хора изразяват всякакви идеи, които обясняват какво ще се случи.
Истината е, че никой от нас не знае със сигурност и всички се надяваме, че ще преминем без сътресения.
Има хора, които необосновано вярват в чудеса. Има други, които философстват и се смеят на всичко това, защото толкова ги е страх. Има и хора, които работят много, за да подсигурят лек и гладък преход и дълбоко в себе си се тревожат, че колкото и работа да свършат, няма да е достатъчно. Има и ясно-виждащи, които могат да видят евентуалните потенциали на случващото се, но те са именно това – евентуални потенциали и те ги виждат в зависимост от собствената си настройка към процеса, а тяхното евентуално проявление така или иначе зависи от критичната маса пробудено съзнание на планетата в момента на прехода.
Може би цялата тази идея се езотеризира твърде много и хората, които нямат мисленето, необходимо да си направят изводи сами, се идентифицират с мислите и думите, които най-много резонират с тяхното настоящо разбиране, или с техните вярвания и страхове.

През последните години всички минавахме през малки вибрационни преходи. Това беше постоянен процес, динамиката на който беше повече или по-малко осезаема, в зависимост от индивидуалния ни статус. Всеки човек на планетата е преживявал десетки, дори стотици вибрационни преходи, които през последната година станаха все по-интензивни. Симптомите на обикновения вибрационен преход са някои от следните:

·         Липса на енергия,

·         Липса на чувство за смисъл,

·         Липса на концентрация,

·         Чувство за вътрешен хаос,

·         Липса на яснота,

·         Липса на желание за каквото и да било,

·         Сънливост,

·         Липса на желание за комуникиране,

·         Обърканост,

·         Понякога неадекватност,

·         Понякога физически или емоционални болезнени състояния,

·         Необоснована постоянна умора,

·         Чувство за празнота и други.

 

ЗАЩО?!

 

Когато вибрационната ни честота се променя, съзнанието ни се нуждае от време да интегрира новата енергия в система от вярвания и възприятия. По тази причина това, което всъщност се случва е, че нашата енергия се опитва да обезпечи две реалности едновременно – старата, която вече е нефункционална, и новата, която още не е съвсем ясна. Това е нещо като зануляване, в което нито старото, нито новото имат някакъв смисъл и поради това временно не можем да се идентифицираме с нищо.

 

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ СЕГА ВСИЧКО ТОВА В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ – ТАКА, КАКТО ТО БИ СЕ СЛУЧИЛО НА НИВОТО НА ПЛАНЕТАРНОТО СЪЗНАНИЕ.

 

Има нещо важно: когато съзнанието преминава през вибрационен преход, неговото преживяване и опит в рамките на прехода зависят от аспекта на най-ниската му вибрационна честота, но скоростта и качеството на прехода зависят от аспекта на най-високата. Това е така, понеже самият вибрационен преход изисква цялата налична енергия, за да се осъществи, и протича почти автопилотно, тъй като системата в този момент работи с двоен стандарт и няма достатъчно ресурс да обезпечи повече от необходимия минимум. Когато работим на нивото на необходимия минимум, работим с вече създадените навици и модели на поведение, които са най-достъпни за мозъка ни без да се налага той да използва големи количества енергия. Обаче заради аспекта на най-високата ни вибрационна честота, когато натрупаме критична маса интегрираност в новата вибрация имаме достъп до информацията, която може да ни е нужна в подобен момент и до разбирането, което ни дава възможността да преместим възприятията си и да разширим системите си от вярвания, то ест – да доведем процеса до цялостност, като се идентифицираме с нещо ново.

По време на вибрационен преход всичко, от което се нуждаем, е достатъчно енергия, за да може съзнанието ни да интегрира по-лесно новата ни вибрационна честота до най-плътните нива.  Другото необходимо нещо е – информация. Тя ни дава възможността да се идентифицираме с нещо, да канализираме енергията си, като изберем какво да бъде следващото, което искаме да преживеем, че сме. До този момент повечето мини вибрационни преходи се случваха за интегриране на отделни наши аспекти – това означава, че някой от аспектите на старата ни реалност се нуждае от актуализация и ние неминуемо се срещаме с конфликтите си, то ест – старите ни модели, които вече не съответстват на новата ни енергия. Тази среща може да е много драматична, но накрая всичко свършва добре и ние се сдобиваме с разширение на съзнанието. И независимо, че може да е било неприятно преживяване, накрая става ясно, че си е струвало – чак накрая обаче. И така – щом преживяването в рамките на прехода зависи от аспекта на най ниската ни вибрационна честота, това означава какво?! Ами – това е мястото, с което най-често се идентифицираме, когато не сме много осъзнати, където сме най-поляризирани, най-индивидуализирани, а там често са страховете, потиснатата болка, силните защитни механизми и други подобни. Те вземат връх в преживяването ни и ние често, неразбирайки какво се случва, възприемаме съответстващото им поведение, което в повечето случаи се нарича „поведение на егото“. Това не е лошо – то просто е каквото е и ние циклим в него толкова дълго, колкото  избираме да се идентифицираме с тази честота. Да не се идентифицираме с нея е трудно, защото в момента тя ни е единствената опорна точка и така ни става зона на комфорт. Дори да искаме да се идентифицираме с нещо друго, често просто нямаме достатъчно енергия да го направим. Помните ли? Системата ни работи с двоен стандарт и енергията ни е достатъчна да обезпечи само необходимия минимум, поне докато не се натрупа в нас критична маса от интегрираната ни нова вибрационна честота .

 

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ СЕГА ВСИЧКО ТОВА НА НИВОТО НА ГЛОБАЛНОТО ПЛАНЕТАРНО СЪЗНАНИЕ!

 

Трябва да кажа, че най-ниските ни честоти въобще не са нещо лошо– напротив, те са част от великолепието на творението! Те просто са честотите в най-голяма плътност, а това просто означава, че там сме най-много отделени от всичко.От друга страна, ако най-ниската ни вибрационна честота е хармонична и достатъчно осъзната, то ест – ако сме поработили предварително за разпадане на болкова енергия и за интегриране на модели, спрямо които сме успели да изградим приемане и зряло отношение, това означава един доста уравновесен преход, тъй като в най-ниските си вибрационни честоти сме в хармония със себе си и другите. Това би ни дало спокойствието да се погрижим за себе си, докато изчакваме процесът да протече в моментите, в които не можем да направим нищо, а после да направим необходимото, когато това е възможно. На практика в ниските си честоти би трябвало да си почиваме, когато там всичко е наред и това би трябвало да е много хубаво преживяване, защото не трябва да изразходваме много енергия и да полагаме усилия, тъй като там всичко вече е интегрирано и изработено до нивото на навик. Истината е, че по време на вибрационните преходи можем да направим много малко по отношение на евентуалната дисхармония в нисковибрационните си честоти – това е нещо, с което би трябвало да сме се занимавали преди прехода. Също е истина, че по време на част от прехода нямаме достатъчен достъп и до новата, по-висока честота, понеже тя още не е закотвена в съзнанието ни като възприятие на реалността, или като нова система от вярвания. А по-високите ни честоти са това, с което, ако се идентифицираме, излизаме от ниските и преминаваме – завършваме прехода. Та ето това е зануляването – това е състояние в нищото, без възможност за контрол на нисковибрационните честоти и без достъп до по-високите.

Звучи страшничко, нали!? Но всъщност това именно е дарът на вибрационния преход!

Кога, ако не по време на зануляване бихме могли да направим ново сътворение, да изберем осъзнато кои сме!?

 

Знаете ли, че ако живеехме в хармония със себе си и другите, всеки вибрационен преход би бил най-прекрасно преживяване, понеже великолепието на нашите хармонични нисковибрационни честоти би ни дало възможността да отпразнуваме това, което вече сме, и да сътворим отново това, което искаме да бъдем.

А защо да не е така и сега?!

Обикновено в такъв момент хората се нуждаят от някого, който да отрази за тях светлината им. Тогава те вече могат да се идентифицират с най-доброто, което могат да бъдат, и това довежда процеса им до оцелостяване, тъй като тяхното съзнание успява да закотви нова представа, нова визия за реалността. О, а това променя всичко!

 

Какво е нужно за правилното протичане на вибрационния преход:

 

Преди всичко – много и качествена енергия. От количеството и качеството на енергията зависи качеството на събитийния поток. Събитийният поток е това, което се случва, докато си правим други планове:

Тъй като опитът по време на вибрационния ни преход зависи от най-ниските ни честоти, това ще определя и събитийния ни поток. На нивото на най-ниските си вибрационни честоти сме най-малко осъзнати, което означава, че най-малко можем да предвиждаме събитийните си потоци по време на преход, освен ако не сме се интегрирали и хармонизирали там. Това именно е и хубавото във факта, че през последните години се появиха всякакви курсове, учения и семинари, понеже независимо, че всички те са за едно и също нещо, всеки от тях дава различен подход към достигането му. Разбира се, че има и много по темата, за което въобще не ми се говори, но е истина, че през всичко това хората могат да получат информация, с която могат да се идентифицират и така да лекуват и променят съзнанието си. Това има отношение към най-ниските ни честоти, където е страхът, към най-високите, където е стремежът ни да бъдем най-доброто, което можем да бъдем, и всичко помежду всичко това. Има различни версии за това, колко процента от човечеството трябва да са се пробудили, за да имаме по-качествен вибрационен преход, то ест – да преживеем по-щадящ събитиен поток. Твърди се, че има повече пробудени от необходимото, което би било прекрасно, ако е истина. Напоследък наблюдавайки случващото се, нямам никакви причини да се съмнявам в това, но искам да кажа следното: ако възприемем човечеството като едно същество, тогава по време на прехода критичната маса от най-ниските ни честоти ще определят събитийния ни поток, или опита, а критичната маса от най-високите – с какво ще се идентифицираме постепенно след това като колективно съзнание. Всичко това може да се каже и по друг начин: нашите най-ниски честоти определят кои сме сега, а нашите най-високи – каква ни е целта, или накъде отиваме.

 

Наблюдавах през годините, че хората, които имат трудни вибрационни преходи нямат отговор на тези два въпроса, а именно – кой съм аз и накъде отивам. Това наистина може да се окажат едни от най-трудните въпроси за много от нас, понеже често отговорите им са много надълбоко. Обичам простите-трудни неща. Те ми напомнят, че сега съм човек, че съм тук, за да бъда човек и че да си човек може да е чудо: това е най-простото трудно нещо – трудно е, когато го усложнявам и е просто, когато го живея.

 

И сега въпрос: 

 

Знаем ли кои сме и накъде отиваме? Какво е следващото нещо, което искаме да преживеем, че сме? Вярвам, че колкото повече от нас имат отговор на тези въпроси, толкова по-лек и гладък ще бъде този рядък и глобален вибрационен преход за човечеството, който не е за медитация, нито за философстване – той е за осъзнато глобално преживяване, което зависи от всеки отделен индивид на планетата. Всеки вибрационен преход започва с еуфория и въодушевление. Знаете ли защо? Защото в началото преживяването за новата ни честота е вдъхновяващо – то е осъзнаването, че сега сме повече от преди, че сега можем най-после да бъдем това, което искаме. Това ни дава усещане за нов смисъл, докато, разбира се, енергията ни не се натъкне на конфликтната стара честота, която държи в нас неразрешени енергии от старата ни реалност. И тогава идва и чувството, че нищо не е наред... Не ви ли прилича това като да се преместиш на нова работа? Първо еуфория, после се натъкваме на всичко, което не е наред, защото не отговаря на старите ни очаквания, и после, най-накрая хармония, понеже сме се адаптирали към новите си работни условия и среда. Това е своеобразен вибрационен преход. И ако в този момент знаем какво искаме да преживяваме, че сме, кое е най-доброто, което можем да бъдем, ние канализираме енергията си и прехода става много по-лек и целенасочен.

Толкова е просто, наистина!

 

Имам идея: какво, ако вместо да се чудим и маем какво ще стане и как да го изконтролираме, отпразнуваме това, което вече е станало, това, което вече сме! Какво, ако вместо да критикуваме състоянието на нещата сега, заради нецялостната си перспектива на възприятие, просто им отдадем признание, доверявайки се на една по-цялостна перспектива на съзнанието, от която всичко наистина е съвършено – какво, ако дадем признание на всичко, минало, настояще и бъдеще, защото до този момент всеки от нас е бил най-доброто, което е можел да бъде, работейки с параметрите, с които е разполагал винаги, всеки миг! И какво, ако докато празнуваме това, което вече сме, всеки от нас сътвори осъзнато своето чудо за това, което иска да бъде, докато е тук, докато е човек!

Помислете за това...

 

Мария Попова
рейки и цветотерапия по метода на д-р Бах
обучител




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: moutafova
Категория: Хоби
Прочетен: 261059
Постинги: 59
Коментари: 65
Гласове: 94
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031