Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2017 17:16 - caribiana/Радосвета Аврамова/ 2013 - 3
Автор: samuraivk Категория: Други   
Прочетен: 4309 Коментари: 0 Гласове:
0



  Намълча ли се...Аз оглушах

Намълча ли се... Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти... мълчи ли ти се още...
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча...
да избледнявам...
да изчезвам...
написа caribiana на 7.7.13


където стихват всички ветрове...

Все по-тихо болиш. А очите ми
са се превърнали във неми езера.
Понякога над тях прелитат птици.
И ми напомнят колко съм сама.
Понякога изгрява кратко слънце
от нежна дума, казана от друг.
И облаците плахо се разкъсват,
прегърбени от толкова много студ.
Понякога в съня ми ме прорязваш
и после идват дълги дъждове.
А ти болиш затихващо. От ляво.
Където някога съм имала сърце.

написа caribiana на 6.7.13

 

постапокалиптично

Умора. И сълзи. И пак умора.
И някакъв измамен, грозен свят.
И някакви подобия на хора,
които идват, за да ме болят.
Антиутопия. Реалност. Същото е.
От силите ми е останал само прах.
И никъде не се усещам в къщи.
Освен в една несбъдната мечта.
Освен в една любов, която диша
напук на този кислороден дефицит.
Аз съществувам, за да те обичам,
дори когато дяволски боли.
Звездите във небето ми са мъртви.
Но вече нямам нужда от небе.
Нито от приказки. Нито от утре.
Не искам нищо вече.
Само теб.

написа caribiana на 30.6.13

 

лъжа е, че е само крачка...

Не мога да те мразя. Не умея.
Но щом го искаш...хубаво. Разбирам.
Животът ни е даден, да живеем.
Друг е въпросът, че живеейки умираме.
И тъй... Каквото беше - беше.
Финалът ще е тих и безболезнен.
Не ме боли... Което ме болеше
остана във едно далечно време.
Сега е просто... разочарование.
И малко огорчение. Съвсем мъничко.
...а аз не се научих и не зная
как да намразя, докато обичам...

написа caribiana на 23.6.13

 

свечеряване

Очите ми се давят в този залез...
А той изтича бавно над града.
Небето е жаравено. И пари,
когато го докоснеш със ръка.
Но аз го галя. Всеки път го галя.
И тихичко усещам как боли.
Пулсира, уморено в дланите ми
едно небе, изтляло от тъги.
Целувам го... Не искам да тъгува.
То духва в шепите ми виолетов здрач.
Небетата не вярват във сбогувания.
И винаги се връщат с утринта.

написа caribiana на 15.6.13

 

(не) навреме

Когато свършат всичките сълзи
и секне болката от всичките ти думи,
когато осъзнаеш, че мълчим
над синкавата бездна помежду ни,
когато видиш колко съм далече
и колко си безсилен да ме стигнеш,
когато в глухи, безпощадни вечери
жадуваш за предишната ми близост,
тогава ще ме видиш (за последно)
изящно тиха, нежна и красива -
каквато си ме имал, непрогледнал.
---
И същата, когато си отивам.

написа caribiana на 12.6.13


Ловецът без Снежанка

Аз заравям сърцето си
в някакви странни любови.
Подарявам го цялото
на напълно случайни мъже.
Те го слагат на рафта си,
под табелка със име и номер
и улисани в своя лов
търсят ново трофейно сърце.
Вече свикнах с това
и не мога дори да заплача.
Всички истински приказки
свършват точно така -
там, където живеят Снежанките,
живеят жестоки палачи
и... жадуват за обич, навярно...
И събират сърца.
Уморих се да бъда Снежанка
и съм без сърце за даряване.
Във графичката "донор на обич"
ще напиша "негодна".
Аз тъгувам понякога.
А понякога просто забравям.
А понякога
просто нарочно
не искам да помня...

написа caribiana на 6.6.13

 

lunatique

Луната е тънка и остра.
Такива луни не харесвам.
Порязват Небето. И просто
изглеждат ужасно нечестни.
Такива луни не обичам.
От тях ми е тъжно. И голо.
Небето горчи. И изтича
напълно отвесно надолу.
Звездите са паднали ниско
и молят Нощта да ги вземе.
Луната блести. Като писък,
застинал във глухо безвремие.

написа caribiana на 5.6.13

 

Нощта и аз

Пречупвам с мигли светлината.
Обичам да е нощ. Обичам.
Нощта и аз сме си атрактори.
Неудържимо се привличаме.
Оглежда се в очите ми. Красива.
Целува устните ми. До полуда.
И с кадифени пръсти милва,
сякаш ме галят пеперуди.
Прегръща ме като небе. И тихо
се влива в мен. Съвсем безмълвно.
А дланите и пишат стихове,
в които цялата се сбъдвам.
Оставя ме без дъх, преди да плисне
внезапен звезден дъжд по мене.
Нощта е нежна. Като приказка.
А аз съм влюбена. Като поема.

написа caribiana на 3.6.13

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samuraivk
Категория: Други
Прочетен: 314356
Постинги: 453
Коментари: 31
Гласове: 382
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031